Остеопорозата е най-разпространеното заболяване на костите. Характерно за заболяването е намаляването масата на костното вещество. Като резултат от това се повишава чупливостта на костите и нараства рискът от счупвания (фрактури).
Скелетът е резервоар на такива важни за организма химични елементи като калций, фосфор и др. Освен това костите реагират, като всеки жив орган, на разнообразните външни въздействия (физическо натоварване, хранителен режим, стрес, лекарства, токсични вещества и т.н.). На практика, през целия живот костта непрекъснато се обновява (ремоделира) чрез взаимосвързани и последователни процеси на костно разграждане (резорбция) и костно изграждане (формиране).
Костното вещество в човешкия организъм достига най-голямото си количество между 30-35 г. възраст. Това се определя като пикова (върхова) костна маса. През този възрастов период костите на човека имат и най-голяма здравина.
По-нататък с възрастта следва постепенно минерално обедняване на костите, което е естествено (физиологично) по характер.
Специално при жените след менопаузата естественото равновесие между изграждането и разграждането (резорбцията) на костта се нарушава в най-голяма степен, като превес взема костната резорбция. При такъв нарушен баланс костите стават чупливи в резултат на настъпилата остеопороза (намалена костна маса). И така, нека да обобщим:
• остеопорозата е най-разпространеното костно заболяване;
• същността на остеопорозата е в намаляването на костната маса;
• остеопорозата води до повишаване чупливостта на костите;
• след 35 г. възраст настъпва постепенно минерално обедняване на костите;
• след менопаузата нараства рискът от остеопороза.